В периода между двете световни войни в България възникват множество неправителствени родолюбиви организации - "Кубрат", "Родна защита", Всебългарският съюз "Отец Паисий" (ВСОП), Съюзют на българските национални легиони (СБНЛ), Ратничеството за напредъка на българщината (РНБ), Българският младежки съюз "Отец Паисий" (БМСОП), "Българска орда" и други. 
    От всички тези формирования най-масови измерения придобива СБНЛ. Тази организация е основана на 8.І.1932 г. и в следващите няколко години разгръща активна дейност по училища и университети. В резултат през 1939 г. членската й маса вече наброява 75 000 души, преобладаващата част от които са ученици и студенти, като това е число, което в пъти надвишава броя на принадлежащите към младежката организация на комунистите - Работническия младежки съюз.    

    Естествено т.нар. "социалистическа революция" от ІХ.1944 г. се отразява повратно върху историята на СБНЛ. Организацията е забранена, като  в добавка е заклеймена като "фашистка" и "шовинистична". Този етикет, насаден от комунистическата историография, продължава и до ден днешен да се поддържа от различни  ляво или либерално ориентирани историци, социолози и журналисти, които натрапват на българското общество тезата за "агресивния български национализъм" от периода между двете световни войни, въплътен от СБНЛ и личностите на неговите лидери - Иван Дочев и генерал Христо Луков.
    Един поглед върху идеологията на СБНЛ обаче недвусмислено доказва несъстоятелността на подобни хули. В позициите на най-масовата българска националистическа организация от междувоенния период могат да се открият само и единствено градивни елементи като:

• Българското училище да възпитава подрастващите поколения в дух на родолюбие;
• Създаване на устрем у българската младеж за честна служба в полза на нацията;
• Издигане на идеята за национален възход в култ от всички българи;
• Направлявана от държавата стопанска политика;
• Ефикасна защита на труда;
• Укрепване на православието;
• Борба срещу партизанщината и корупцията;
• Държавата да действа като посредник между труда и капитала;
• Социалната справедливост да бъде грижа на държавата;
• Възход на българската култура;
• Силна държавна власт, основана на принципите на отговорност и компетентност.
• Основни лозунги: "България на българите" и "Национално мощна и социално справедлива България"

    Както добре се вижда, всички тези възгледи са изключително съзидателни и особено актуални предвид на спецификите на съвременния всестранен политически, икономически и духовен упадък, който изживява България. А колкото до обвиненията за "фашизма" и "антихуманноста" на СБНЛ и нейните водещи лица като генерал Христо Луков, извън идеологически обременените "произведения" на комунистическите историографи, не може да се намери никакво солидно и неопровержимо доказателство в подкрепа на тези нелепи нападки...