В последните няколко дни станаха ясни две новини, които останаха някакси встрани от епицентъра на общественото внимание за сметка на поредния скандал със заменките на апетитни имоти по българското Черноморие. Първо, от Центъра за демографска политика обявиха, че населението на България за пръв път от годините на Втората световна война е паднало под 7 млн. души. Вчера пък от Института за изследване на населението и човека към БАН изнесоха данни, че през 2012 г. е бил измерен най-ниския процент на раждаемост изобщо (дори и в сравнение с най-тежката в икономическо отношение 1997 г.), а по отношение на абсолютния брой на новородените деца България се е върнала на равнището от 1945 г. Интересна подробност от изследването е, че откакто ГЕРБ пое управлението на държавата раждаемостта у нас бележи катастрофален срив: от 81 000 новородени деца през 2009 г., което е и най-високата стойност на показателя в последните 20-тина години до 63 000 през вече отишлата си 2012 г. Тези стряскащи данни налагат потребността внимателно да се разгледат неблагоприятните демографски перспективи пред България и да се набележат възможните решения на този наистина опасен за бъдещето на нацията и държавата проблем. Предвид на факта, че демографската криза намира израз в два основни аспекта (намаляването на числеността на населението като цяло и намаляване на относителния дял на българите за сметка на циганите), то и конкретните усилия за нейното преодоляване трябва да бъдат насочени именно в тези посоки. Първо, за да се ограничи мотивираната не толкова от желанието за създаване и отглеждане на деца, колкото от стремежа за получаване на социални плащания от страна на държавата циганска раждаемост, трябва да бъде въведено условието детски помощи да се изплащат само на родители, които имат минимум основно образование, като се изтъкне презумпцията, че за да бъде добър родител човек трябва да разполага поне с някакво ниво на образование. Тъй като 2/3 от циганите не разполагат с такова, то ще бъде сложен край на настоящата ситуация, в която представителите на това етническо малцинство са превърнали раждането на деца в доходоносно занимание, източващо значителни ресурси от държавната хазна.  На второ място, средствата, които ще бъдат спестени от спекулиращите със своята свръхраждаемост неграмотни цигани, трябва да бъдат пренасочени за стимулиране на раждаемостта сред гражданите с висше образование. За тази цел могат да се възприемат и други решения, като например данъчни облекчения за семейства от висшисти, които имат повече от две деца. И трето, друг възможен ключ за решението на проблема е привличането в България на повече хора от нашите диаспори. Факт е, че държавите, които са с най-многобройните исторически български диаспори (Украйна и Молдова) са с по-нисък стандарт на живот от България. Факт е и, че голяма част от българите от тези страни искат да се сдобият с българско гражданство. Затова е необходимо допълнително да се облекчат процедурите за предоставянето на български паспорт на лицата, принадлежащи към българските диаспори и да им се предоставят стимули за създаване и отглеждане на деца в България. Реализирането на тези идеи в политическата практика би гарантирало, че българската нация ще продължи да съществува, а няма да изчезне, каквито прогнози все повече започват да излизат в последните години. Не е реалистично обаче да се надяваме изброените мерки да бъдат приложени от настоящото антибългарско управление на Бойко Борисов и неговата посредствена слугинажно-клиентелистка свита, която е загрижена само и единствено за своето лично обогатяване и в същото време е безкрайно чужда на всички проблеми, касаещи бъдещето на българската нация.

Пътят е един и всички го знаем, но не можах да надвия на жена ми и стигнахме само до 2.
(и не ми говорете за пари, защото практиката говори друго. Колко деца трябва да има Цветелина Б с милионите, ако Айшето на помощи има 5?)